Сребърна
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обединява усилията на човечеството за съхраняването и популяризирането на световното културно и природно наследство.
Според определението, дефинирано в Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО на конференция в Париж през 1972 година, природно наследство са: „строго определените природни обекти или зони с изключително световно значение от научна гледна точка, от гледна точка на необходимостта от тяхното съхранение или поради уникалната им природна красота".
Един от тези природни обекти, вписани в списъка на ЮНЕСКО, е биосферен резерват Сребърна. През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.
Сребърна е орнитологично важно място в Европа. То е част от Пътя на прелетните птици, тъй като е разположено на главното миграционно трасе Европа-Африка и Дом за близо 220 вида птици, от които близо 99 вида са гнездещи.
Тези факти представят Сребърна като птичи рай, тъй като там са намерили приют повече от половината видове, характерни за тези географски ширини. Затова вероятно и Феликс Каниц го назовава „Елдорадо на блатните птици".
Освен птичето богатство, резерватът поддържа 22 редки, уязвими или защитени вида животни и растения, съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида, съгласно Червената книга на България.
Остров Реюнион
Разглеждате фотоси, представящи природното наследство на остров Реюнион (на френски: La Réunion) в Индийския океан. Географски той се намира в Африка, източно от остров Мадагаскар и югозападно от Мавриций, но е френски департамент, част от 32-те задморски територии на Европейския съюз. Снимките са направени от д-р Диана Бебенова-Николова по време на участието и в обучението по предприемачество по проект "Start-up Lighthouse", финансиран по програма Еразъм+.
Остров Реюнион е съкровищница на флора и фауна. Ето защо 40% от него са обявени за Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Ниската растителност изобилства не само с големи кактуси, но и с изумителни пъстроцветни кротони, баобаби, различни видове палми. Островът е изпъстрен с разкошни цъфтящи бугенвилии във всякакви цветове: както познатите и у нас карминеночервено и розово, така и кремаво, бяло и бледо оранжево. Родина на това растение са високите южноамерикански плата, където френският адмирал Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811) го е открил и го пренесъл в Европа. Невероятно как бугенвилията се е отзовала и на острова и е израснала в богати цветни храсти и дървета.
Към защитените обекти на Юнеско са три от вулканите на острова, които се пробуждат в определен период. От 17-ти век насам островът е видял повече от сто изригвания само от един вулкан, живописният Питон де ла Фурнез. Изложбата представя уникалната вулканична лава, която през 1977 г достига почти до вратата на църквата „Нотр Дам с лавата", но не я залива.
Твърди се, че вулканичният произход на Остров Реюнион и мекият климат го изпълват с около 300 басейни и водопади. Жителите на острова почитат и пазят изумителните „каскади", както се наричат тук. Водата им е кристално чиста и захранва водопроводната система в населените места. Растителността около тях е особено тучна през цялата година, затова достъпните околности са оформени като паркове. Изложбата представя водопадите „Ниагара" „Големите водопади" и парка към тях.
Китай
Разглеждате фотоси, представящи природното наследство в град Вухан, Китай. Снимките са направени от д-р Диана Бебенова-Николова по време на специализацията и в университета Хубей, Вухан, финансиран по програма Еразъм+.
Уха̀н е административен център на провинция Хубей и най-населения град в Централен Китай с население от около 12 милиона души, разположен по бреговете на река Яндзъ. У нас е познат като града, откъдето тръгна вирусът COVID – 19. Всъщност местната управа се стреми да опази природното наследство и да го представи в Ботаническата градина, основана през 1956 г. и отворена за обществеността през 1958 г. Тя има 16 специализирани градини. Фотосите от изложбата показват градината на водните лилии и тази на розите. Освен това са показани и петте дизайнерски елемента в класическия китайски градински дизайн: вода, растения, архитектура, скали и ажурни прозорци (т. нар. заимствани изгледи).
Ландшафтният дизайн е дълбоко повлиян от даоизма и конфуцианството, основни философии и системи от вярвания в китайската култура. В една китайска градина се изисква силна вяра в чувството за единство с природата като източник на благоговение, магия и препитание. Съществува една основна разлика в оформянето на японските и китайските градини. При първите зеленината на храста се счита за по-важна от цветята и храстите се подрязват за постигане на "перфектна красота". В Китай дърветата и храстите се подрязват, за да се създаде натуралистичен вид, а техните цветя, плодове и листа се показват на преден план.
Представяме фотоси и от Източното езеро, което е в близост до Ботаническата градина. То е любимо място за разходки на жителите на Вухан, защото предлага както живителна отмора и зелена среда в 24 милионния град, така и разходки с типичните рибарски лодки джон.
